Признавам си, че на моменти, когато се сетя за 2000 година се плаша малко, защото умът ми се противопоставя на идеята, че са минали 11 години от тогава, а аз взимам тази година за отправна в моя живот като цяло. Тъй като казахме, че тук ще споделям за музиката и живота, то приковавам вашето внимание към самото заглавие на статията, а именно флашбекс! Идеята я взаимствах от един американски сериал, който ми беше любим преди време. Казваше се "Lost", а в него доста пъти героите "пътуваха" главно назад във времето. Идеята ми хареса и аз отстоявайки позицията си в тази времева точка на днешния ден да започна едно плавно пътуване назад, за да мога да споделя повече за това как тези две думи - музика и живот , са се вплели в мен самия.
2000 година мога да кажа за мен, че беше годината, която даде началото на една идея, която постепенно с годините се развиваше, за да може в този миг да твърдя, че има завършек вид!-) През тази година за първи път се "докоснах" до електронната музика като цяло. Тогава бяха доста стереотипни времена, когато на нас ни се налагаше да слушаме това, което се предаваше по музикалните канали и радио станциите, ала аз "горях" за среща с нова музикална култура, защото може и налудничаво да ви звучи, ала просто не понасях комерсиалния звук, който се разливаше като цунами върху нашите ушни рецептори. През тази година малко хора знаеха какво е това mp3, какво означава mp3 и как се борави с него. Самите компютри бяха дефицит, така че музикалната култура на масовия слушател се определяше от настоението на даден музикален редактор, работещ в телевизия или радио.
Масово по това време се учеше на комерсиална музика ( MTV, TMF 9 etc.) - фактор, запазен и до ден днешен, ала аз също си научавах уроците на музика, ала просто дойде един миг, в който цялата ми същност "крещеше" с все сила Cut that crap, please ! Много голям процент от сегашното младо поколение дори може би не е чувало за аудио касети с продължителност от 60 и 90 минути, ала на Сточна Гара, Пловдив се продаваха в един музикален магазин, който от години не съществува, ала в една свежа пролет влезнах в този магазин и като абсолютен лаик ги помолих да ми споделят музика, която да е лишена от текст, за да може хем да си продължа с ученето на музика, ала да не ми се натрапват самите вокални партитури в ушите. Закупих си една сборна компилация, а на обложката пишеше : Chris Liebing & Ryan Rivera.
Когато се прибрах у дома си помислих, че има даденa грешка, защото вътре нямаше позната музика до момента, която се въртеше из каналите и радиата, а се чуваше само един шум - да, шум! За мен това беше шум, който продължи 90 минутки, а от А и Б страна си пишеше, че този "шум" съдържа 12 парчета - по шест от всяка страна?!? Казах си, че това е грешка, а по това време нямаше Гугъл, за да се провери малко повече налична информация за компилацията. С течение на времето си закупувах още и още касетки от този сорт, а "шумът" започваше да придобива идея за звук за моите уши, ала тогава може би след една година дойде друг "сериозен" проблем за мен - как така ще пише, че има по 12 или 14 парчета, като слушайки продукцията, то всичко звучеше като едно хомогенно цяло ?!?
Отговорът дойде през 2001 година ...
