Урок по история

Пренасям ви в 2005 година, когато аз окрих моята голяма музикална любов, нареченна хаус музика. Годините от 2001 до 2005 остават като едни от най-тъмните в музикално отношение за мен, ала въпреки това искам да отбележа, че датата 04.12.2004 ще се помни за винаги от мен, защото бях един от 9800 души, изпълнили зала "Фестивална", София за участието на Карл Кокс. Дори и в блога ми е трудно да опиша изживяването по време на това парти - титанът на една цяла идеология на метри пред мен, при това цяла вечер ! Така че дори и да ме питате след време кое е за мен течно събитието номер 1, то аз ще ви кажа точно това, което беше в зала "Фестивална".

Но нека плавно да минем към 2005 година, когато бпм-ите намаляха с около 10 удара в минута и аз открих колко е красива хаус музиката, във всеки един ней подпласт. Искам в по-долните редове да ви споделя това, което е като официална информация за тази музика, за да се разгранича от собственото си мнение за нея, защото аз нямам мнение за нея, а по-скоро вътрешно усещане, което ме кара да се чувствам жив. Пожелавам ви леко четене на материала, поместен по-долу, а в послеписа ще откриете и източниците, които съм ползвал.

Хаусът е стил в електронна музика, който води началото си от 70-те години, но започва развитието си от САЩ в средата на 80-те. Първоначално се развива в Чикаго. Основният елемент в хаус музиката е изнесеният 4/4 ритъм, генериран най-често с барабани. Характерно за този тип музика е непрекъснато повтарящата се бас линия. Често пъти се включват семпли и от други стилове като джаз, блус или синт поп и перкусии. Други големи имена, имащи цялостен принос за развитието на хауса, са Дани Тенаглия, Ерик Морило, Дейвид Моралес, Джуниор Васкес, Сандер Клайненберг, Тод Тери, Джъдж Джулс, Пол Окенфолд, Луи Вега, Диджей Пиер. Тези хора са осовоположниците на определени елементи в стила като цяло, които се ползват от много диджеи и продуценти до ден днешен.

Хаус музиката е пряк потомък на диско музиката. Диското вече е съществувало в продължение на 10 години, когато се появяват първите електронни барабани в Чикаго. През това време бива подложена на безмилостнна търговска експлоатация. Диско музиката е смесица от соул, Р&Б, фънк, събуждаща празнично настроение за танци, флирт и любов, съчетана с повтарящи се рефрени и ритмичният ритъм на барабаните. Някои композиции на моменти включват музика, произведена със синтезатори и барабани, а други са напълно електронни, като например песните на Джорджо Мородер от края на 1970 г., хитовият сингъл на Дона Самър „И Фэл Лове“ от 1977 г., както и няколко диско-поп продукции на група „Хигх-енергй“ от началото на осемдесетте. Произходът на термина „хаус музика“ вероятно е свързан с нощния чикагски клуб „Складът“, съществувал от 1977 до 1982 г. Лари Хърд, известен още като г-н Фингърс, твърди, че терминът хаус отразява факта, че ранните диджеи създавали тази музика по домовете си, използвайки синтезатори и барабани от различни марки, например: Роланд ТР-808, ТР-909, и ТБ баслиния синтезатор-секвенсер. Тези синтезатори били използвани за създаването на поджанр на хаус музиката, наречен асид хаус. Хуан Аткинс, създателят на Детройт техно музиката, твърди, че терминът хаус  отразява факта, че диджеите от това време сами създавали „домашни“ записи (също, както в ресторант може да има „домашно“ ястие).

Хаусът изиграва роля за предаването на политически послания към хората, смятани за аутсайдери в обществото. Той се обръщал към тези, които не се вписвали в комерсиалното американско общество и по тази причина се радвал на особена популярност сред мъжката част от чернокожото население. Франки Нъкълс прави доста точно изказване за хауса, когато го сравнява с „църква за грешници“. Маршал Джеферсън го описва като „религия от дните, когато вярващите просто изпадат в екстаз и започват да викат от щастие“. Дийп хаусът съдържал много от посланията на свободата на черната общност.

През 2005 г. кметът на Чикаго Ричард М. Дейли обявява 10-ти август за «Ден на единството на хауса» в чест на «21-годишнината на хаус музиката» (в действителност на 21-годишнината от основаването на «Тракс Рекърдс»). По думите му Чикаго е «родината на хаус музиката» и, а истинските създатели на музиката са «вдъхновени от любовта към своя град — и от мечтата, че някой ден музиката им ще разпространи посланието за мир и единство в целия свят». Диджеи като Франки Нъкълс, Маршал Джеферсън, Пол Джонсън и Мики Оливър отпразнували събитието на Самър Денс Серийс — мероприятие, организирано от отдела за култура на кметството“.

В това десетилетие вокалният хаус трайно се налага както в ъндърграунда, така и като част от поп пазара, а групи като Defected , Roule и Om излизат в челните редици на развиващия се нововъзниквал саунд. В средата на 2000 г. се появяват синтезни жанрове като електро хаус, дийп хаус и тек хаус. Този синтез е виден и в кросоувъра от музикални стилове на артисти като Денис Ферер и Бука Шейд. Днес диджеите могат да смесват всички поджанрове на хауса, тъй като много от най-добрите музикални елементи се използват в поджанровете.

По това време хаус музиката става все по-достъпна за младежите от заможните предградия, които идват в големите градове на САЩ, за да посещават партита в големи пространства като „ Звуковата фабрика“ (The Sound factory) в Ню Йорк, "Екзит" или Кробар и „Спейс“ в Маями, което кара много фенове на ъндърграунда да определят явлението като като „мост над тунела“, т.е. пътят, свързващ предградията и центъра на града. Нарастващият интерес към хаус музиката сред хората от предградията, предимно слушатели от средната класа, насърчава много диджеи/продуценти все повече дa популяризират своя саунд чрез пускане на сингъл и диск компилации в по-широк търговски мащаб. В резултат на това, големи магазини за музика като „Тауър Рекърдс“ започват да предлагат по-голям избор на хаус музика, често със секции, посветени единствено на денс музиката. След като Напстер и други интернет сайтове за сваляне на музика стават по-популярни в края на 90-те години и през новото хилядолетие, хаус музиката придобива още по-широка аудитория, като членовете ѝ си разделят нови миксове на популярни клубни парчета. Днес, новаторската хаус музика се прославя и представя на фестивала „Горящият човек“ (The Burning Man) и също и на големи събития, спонсорирани от музикалната индустрия като „Зимната музикална конференция“ (Winter Music Conference) в Маями.

Силно се надявам да ви е харесала споделената информация от мен, а за да не е изцяло суховата материята, то в следващата глава ще поговоря малко и за втората част от името на блога ми, а именно какво е усещането за LIFE  около мен. А до тогава, бъдете най-вече здрави, приятели !-)


Използвана литература :

 http://www.jahsonic.com/House.html
 http://www.imdb.com/title/tt0847411/
 http://en.wikipedia.org/wiki/Channel_4
 http://www.gridface.com/features/leonard_remix_rroy.html
 http://www.mobeus.org/archives/juanatkins/

Отговорът

Може би една година ми беше нужна, за да мога да асимилирам, че "шумът", който чувах беше съчетание от отделни звуци, който насложени върху един равноделен такт 4х4, образуваха музика. Най-голяма красота за мен беше да усещам кога едно парче завършва и в същия момент започна ново, без да се накъсва равноделния ритъм на цялостното звучене. Осъзнах, че красотата на тази музика се криеше в самия миксинг на отделните парчета, които да звучат с еднаква честотност, а палитрата от най-различни звуци ме погълна завинаги. За себе си открих един нов свят, който искам да го изследвам, така както Колумб е искал да открива нови и нови дестинации, ала се надявах да намеря моята Индия, а не да се лутам и да се объркам като великия мореплавател и да акостирам на край даден американски бряг.

Спомням си адски добре, че самата електронна сцена не беше много добре развита за онези години и като цяло не можеше да се "счупи" черупката на т.нар. underground mood! Музикалните стилове бяха силно разграничени един от друг. Полярността на отделните жанрове беше ясно отчетливa и това може да се вземе също така като отправна точна за налагането на слушаемост на стилове като : techno, trance. Защото, драги читателю,  "нежната" музика се появи години по-късно в България.

През тази година бях само слушател, а не бях ходил на нито едно парти, за да видя какво е усещането да си на подобно место, каква е публиката, какви са нейните реакции, как се възприема музиката като цяло. Xодейки на гърба с набор 85, то нямаше и как да се посещават много барове и дискотеки. А как обичам само тази последна дума, то не е истина :P За това на мода беше домашната комсумация на много "сурово" течно, защото като цяло транс музиката не успя да ме "докосне" in general. 

Мислих си да постна и даден линк с парче от тогава, ала просто искам да споделя, че самата музика си беше такава и нейните последователи нямаха много голямо разнообразие, така че ще се въздържа от това да публикувам сега нещо адски старо, ала само ще напиша ID-to на едно парче, а вече вие можете да си го пуснете в Youtube и не ме кълнете на ум, когато чуете първите бийтове на парчето, което е : Speedy J - Pannik.mp3 ( original mix )

Хегемонията на теxно звученето продължи до 2004 година, а до тогава през мен мина адски много музика от този стил, ала и до ден откроявам имена като : Juan Atkins, Kevin Saunderson, Derrick May, които остават пионери на самото техно звучене. Свежо е според мен да се отбележи, че корените на техно музиката тръгват от Щатите, а по-точно от Детройт, който е познат с прозвището си "градът на машините", поради засиленото автомобилостроене в края на 70-е и началото на 80-е години на изминалия век. Тримата продуценти, които изредих малко по-горе, биват повлияни от градския амбианс и непрестанния шум, идващ от заводите, а в последствие решават, че е напълно възможно да отделят различните звуци, идващи от производстовото на автомобилите и с помощта на drum машини да започнат да композират музика, вдъхновени от разцвета на заводите в града им. За повече информация, то моля гледайте, когато имате време филма : High Tech Soul: The Creation of Techno Music.

А защото тук имам като основна идея да пиша за музика и за самия живот в и около музиката, то в следващата глава ще споделя малко повече за това защо е имало адски много търкания по остта Детройт - Чикаго на тема електронна музика. Ще се опитам да ви предам това, което аз съм усетил за времето, когато съм научавал нещата не от интернет, а от слушане на радио станции, чужда преса и споделяне на информация от хора, занимаващи се с продуциране на електронна музика -)

Поемете дъх, отпийте по един фреш, намерете филма и до следващата глава ...

Флашбекс

  Признавам си, че на моменти, когато се сетя за 2000 година се плаша малко, защото умът ми се противопоставя на идеята, че са минали 11 години от тогава, а аз взимам тази година за отправна в моя живот като цяло. Тъй като казахме, че тук ще споделям за музиката и живота, то приковавам вашето внимание към самото заглавие на статията, а именно флашбекс!  Идеята я взаимствах от един американски сериал, който ми беше любим преди време. Казваше се "Lost",  а в него доста пъти героите "пътуваха" главно назад във времето. Идеята ми хареса и аз отстоявайки позицията си в тази времева точка на днешния ден да започна едно плавно пътуване назад, за да мога да споделя повече за това как тези две думи - музика и живот , са се вплели в мен самия.

2000 година мога да кажа за мен, че беше годината, която даде началото на една идея, която постепенно с годините се развиваше, за да може в този миг да твърдя, че има завършек вид!-) През тази година за първи път се "докоснах" до електронната музика като цяло. Тогава бяха доста стереотипни времена, когато на нас ни се налагаше да слушаме това, което се предаваше по музикалните канали и радио станциите, ала аз "горях" за среща с нова музикална култура, защото може и налудничаво да ви звучи, ала просто не понасях комерсиалния звук, който се разливаше като цунами върху нашите ушни рецептори. През тази година малко хора знаеха какво е това mp3, какво означава mp3  и как се борави с него. Самите компютри бяха дефицит, така че музикалната култура на масовия слушател се определяше от настоението на даден музикален редактор, работещ в телевизия или радио.

Масово по това време се учеше на комерсиална музика ( MTV, TMF 9 etc.) - фактор, запазен и до ден днешен, ала аз също си научавах уроците на музика, ала просто дойде един миг, в който цялата ми същност "крещеше" с все сила Cut that crap, please ! Много голям процент от сегашното младо поколение дори може би не е чувало за аудио касети с продължителност от 60 и 90 минути, ала на Сточна Гара, Пловдив се продаваха в един музикален магазин, който от години не съществува, ала в една свежа пролет влезнах в този магазин и като абсолютен лаик ги помолих да ми споделят музика, която да е лишена от текст, за да може хем да си продължа с ученето на музика, ала да не ми се натрапват самите вокални партитури в ушите. Закупих си една сборна компилация, а на обложката пишеше : Chris Liebing & Ryan Rivera. 

Когато се прибрах у дома си помислих, че има даденa грешка, защото вътре нямаше позната музика до момента, която се въртеше из каналите и радиата, а се чуваше само един шум - да, шум! За мен това беше шум, който продължи 90 минутки, а от А и Б страна си пишеше, че този "шум" съдържа 12 парчета - по шест от всяка страна?!?  Казах си, че това е грешка, а по това време нямаше Гугъл, за да се провери малко повече налична информация за компилацията. С течение на времето си закупувах още и още касетки от този сорт, а "шумът" започваше да придобива идея за звук за моите уши, ала тогава може би след една година дойде друг "сериозен" проблем за мен - как така ще пише, че има по 12 или 14 парчета, като слушайки продукцията, то всичко звучеше като едно хомогенно цяло ?!?

Отговорът дойде през 2001 година ...

Начало ...

Винаги ми е било занимателно всяко едно ново начало!-) Ето, че дойде и моят ред да си направя блог, защото много ми хареса идеята, която беше инспирирана от Светлина Трифонова-момичето, което не просто уважавам и харесвам, а адски много обичам! Честно казано последно време самият фейсбук ме задушаваше с липсата на свободно местенце, а бележки не ми се пишат там, за да може да се гледат от абсолютно всички и за това искам и аз да си имам местенце в интернет, в което да си пиша на воля и да имам контрол над това, което споделям, защото всичко тук ще се споделя с отбран кръг от хора, който са пъти по-малко от всички познати в фейсбук!-) Така че, който чете тези редове, то нека да се чувства адски близък човек с мен!-) 

Иска ми се тук да може да пиша и споделям за музиката itself , защото адски много неща са се насъбрали в мен и просто искам да ги споделя по даден начин с отбрана аудитория, за да не навлизам в полемики с някои хора. Ще се опитам да върна лентата много-много назад във времето, за да проследя това, което е било запомнящо се за мен през годините, а и занапред да мога да споделям това, което се случва като цяло около мен и самата електронна сцена!-)  

Мисля си, че заглавието на самия блог Music & Life е повече от достатъчно, за да се предположи за какво ще иде реч в него, а именно музиката, преплетена в нашия живот, животът на самата музика, ние с нашия живот в музиката и разбира се музиката на живота ни!-) Надявам се, че е ясно на всички -)) Като отправна точка ще взема за себе си 2000 година, а защо именно нея, то ще разберете в следващите постове ...